саморазкрила

Речник на българския език

1. саморазкрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазкрила е производна форма на саморазкрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазкрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

саморазкрила е производна форма на саморазкрия (мин. деят. св. прич. ж. р.).