саморазкрил

Речник на българския език

1. саморазкрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазкрил е производна форма на саморазкрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазкрил — мин. деят. св. прич. м. р.

саморазкрил е производна форма на саморазкрия (мин. деят. св. прич. м. р.).