саморазкриело

Речник на българския език

1. саморазкриело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазкриело е производна форма на саморазкрия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазкриело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

саморазкриело е производна форма на саморазкрия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).