саморазкриели

Речник на българския език

1. саморазкриели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазкриели е производна форма на саморазкрия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазкриели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

саморазкриели е производна форма на саморазкрия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).