саморазкриваха

Речник на българския език

1. саморазкриваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазкриваха е производна форма на саморазкривам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазкриваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

саморазкриваха е производна форма на саморазкривам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).