саморазкривал си

Речник на българския език

1. саморазкривал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазкривал си е производна форма на саморазкривам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазкривал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазкривал си е производна форма на саморазкривам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазкривал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазкривал си е производна форма на саморазкривам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).