саморазкривал е

Речник на българския език

1. саморазкривал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазкривал е е производна форма на саморазкривам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазкривал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазкривал е е производна форма на саморазкривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазкривал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазкривал е е производна форма на саморазкривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).