саморазкривало си

Речник на българския език

1. саморазкривало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазкривало си е производна форма на саморазкривам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазкривало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазкривало си е производна форма на саморазкривам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. саморазкривало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазкривало си е производна форма на саморазкривам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).