саморазкривало е

Речник на българския език

1. саморазкривало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазкривало е е производна форма на саморазкривам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазкривало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазкривало е е производна форма на саморазкривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. саморазкривало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазкривало е е производна форма на саморазкривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).