саморазкривали

Речник на българския език

1. саморазкривали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазкривали е производна форма на саморазкривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазкривали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазкривали е производна форма на саморазкривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. саморазкривали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

саморазкривали е производна форма на саморазкривам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. саморазкривали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

саморазкривали е производна форма на саморазкривам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).