саморазкривала

Речник на българския език

1. саморазкривала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазкривала е производна форма на саморазкривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазкривала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазкривала е производна форма на саморазкривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. саморазкривала — мин. деят. св. прич. ж. р.

саморазкривала е производна форма на саморазкривам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. саморазкривала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

саморазкривала е производна форма на саморазкривам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).