саморазкрива

Речник на българския език

1. саморазкрива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

саморазкрива е производна форма на саморазкривам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. саморазкрива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

саморазкрива е производна форма на саморазкривам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. саморазкрива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

саморазкрива е производна форма на саморазкривам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).