самопровъзгласяло

Речник на българския език

1. самопровъзгласяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопровъзгласяло е производна форма на самопровъзглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопровъзгласяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самопровъзгласяло е производна форма на самопровъзглася (мин. деят. несв. прич. ср. р.).