самопровъзгласяла

Речник на българския език

1. самопровъзгласяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопровъзгласяла е производна форма на самопровъзглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самопровъзгласяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самопровъзгласяла е производна форма на самопровъзглася (мин. деят. несв. прич. ж. р.).