самопровъзгласял

Речник на българския език

1. самопровъзгласял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласял е производна форма на самопровъзглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопровъзгласял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самопровъзгласял е производна форма на самопровъзглася (мин. деят. несв. прич. м. р.).