самопровъзгласявало съм

Речник на българския език

1. самопровъзгласявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самопровъзгласявало съм е производна форма на самопровъзгласявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопровъзгласявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самопровъзгласявало съм е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самопровъзгласявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самопровъзгласявало съм е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).