самопровъзгласявало

Речник на българския език

1. самопровъзгласявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопровъзгласявало е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопровъзгласявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопровъзгласявало е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самопровъзгласявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самопровъзгласявало е производна форма на самопровъзгласявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самопровъзгласявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самопровъзгласявало е производна форма на самопровъзгласявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).