самопровъзгласил съм

Речник на българския език

1. самопровъзгласил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласил съм е производна форма на самопровъзглася (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самопровъзгласил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласил съм е производна форма на самопровъзглася (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).