самопровъзгласил си

Речник на българския език

1. самопровъзгласил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласил си е производна форма на самопровъзглася (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самопровъзгласил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласил си е производна форма на самопровъзглася (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).