самопровъзгласил е

Речник на българския език

1. самопровъзгласил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласил е е производна форма на самопровъзглася (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопровъзгласил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласил е е производна форма на самопровъзглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).