самопровъзгласило си

Речник на българския език

1. самопровъзгласило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самопровъзгласило си е производна форма на самопровъзглася (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопровъзгласило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самопровъзгласило си е производна форма на самопровъзглася (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).