самопровъзгласило

Речник на българския език

1. самопровъзгласило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопровъзгласило е производна форма на самопровъзглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопровъзгласило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самопровъзгласило е производна форма на самопровъзглася (мин. деят. св. прич. ср. р.).