самопровъзгласили

Речник на българския език

1. самопровъзгласили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самопровъзгласили е производна форма на самопровъзглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самопровъзгласили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самопровъзгласили е производна форма на самопровъзглася (мин. деят. св. прич. мн. ч.).