самопровъзгласила

Речник на българския език

1. самопровъзгласила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопровъзгласила е производна форма на самопровъзглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самопровъзгласила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самопровъзгласила е производна форма на самопровъзглася (мин. деят. св. прич. ж. р.).