самопровъзгласил

Речник на българския език

1. самопровъзгласил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласил е производна форма на самопровъзглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопровъзгласил — мин. деят. св. прич. м. р.

самопровъзгласил е производна форма на самопровъзглася (мин. деят. св. прич. м. р.).