самопровъзгласеше

Речник на българския език

1. самопровъзгласеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самопровъзгласеше е производна форма на самопровъзглася (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самопровъзгласеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самопровъзгласеше е производна форма на самопровъзглася (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).