самопровъзгласели

Речник на българския език

1. самопровъзгласели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самопровъзгласели е производна форма на самопровъзглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самопровъзгласели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самопровъзгласели е производна форма на самопровъзглася (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).