самопричинявах

Речник на българския език

1. самопричинявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самопричинявах е производна форма на самопричинявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самопричинявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самопричинявах е производна форма на самопричинявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).