самопричинявал съм

Речник на българския език

1. самопричинявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопричинявал съм е производна форма на самопричинявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самопричинявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопричинявал съм е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самопричинявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопричинявал съм е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).