самопричинявало си

Речник на българския език

1. самопричинявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самопричинявало си е производна форма на самопричинявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопричинявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самопричинявало си е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самопричинявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самопричинявало си е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).