самопричинявало е

Речник на българския език

1. самопричинявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопричинявало е е производна форма на самопричинявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопричинявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопричинявало е е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самопричинявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопричинявало е е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).