1. самопричинявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
самопричинявало е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. самопричинявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
самопричинявало е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. самопричинявало — мин. деят. св. прич. ср. р.
самопричинявало е производна форма на самопричинявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. самопричинявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
самопричинявало е производна форма на самопричинявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).