самопричинявали

Речник на българския език

1. самопричинявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самопричинявали е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самопричинявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самопричинявали е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самопричинявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самопричинявали е производна форма на самопричинявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самопричинявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самопричинявали е производна форма на самопричинявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).