самопредлагал си

Речник на българския език

1. самопредлагал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопредлагал си е производна форма на самопредлагам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самопредлагал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопредлагал си е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самопредлагал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопредлагал си е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).