самопредлагало

Речник на българския език

1. самопредлагало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопредлагало е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопредлагало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопредлагало е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самопредлагало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самопредлагало е производна форма на самопредлагам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самопредлагало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самопредлагало е производна форма на самопредлагам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).