самопредлагала

Речник на българския език

1. самопредлагала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопредлагала е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самопредлагала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопредлагала е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самопредлагала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самопредлагала е производна форма на самопредлагам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самопредлагала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самопредлагала е производна форма на самопредлагам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).