самопредлагал

Речник на българския език

1. самопредлагал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопредлагал е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопредлагал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопредлагал е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самопредлагал — мин. деят. св. прич. м. р.

самопредлагал е производна форма на самопредлагам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самопредлагал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самопредлагал е производна форма на самопредлагам (мин. деят. несв. прич. м. р.).