самопоканила

Речник на българския език

1. самопоканила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопоканила е производна форма на самопоканя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самопоканила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самопоканила е производна форма на самопоканя (мин. деят. св. прич. ж. р.).