самопоканвахте

Речник на българския език

1. самопоканвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

самопоканвахте е производна форма на самопоканвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самопоканвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

самопоканвахте е производна форма на самопоканвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).