самопоканваха

Речник на българския език

1. самопоканваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самопоканваха е производна форма на самопоканвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самопоканваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самопоканваха е производна форма на самопоканвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).