самопоканвах

Речник на българския език

1. самопоканвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самопоканвах е производна форма на самопоканвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самопоканвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самопоканвах е производна форма на самопоканвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).