самопоканвал съм

Речник на българския език

1. самопоканвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопоканвал съм е производна форма на самопоканвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самопоканвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопоканвал съм е производна форма на самопоканвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самопоканвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопоканвал съм е производна форма на самопоканвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).