самопоканвал си

Речник на българския език

1. самопоканвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопоканвал си е производна форма на самопоканвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самопоканвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопоканвал си е производна форма на самопоканвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самопоканвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопоканвал си е производна форма на самопоканвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).