самопоканвало съм

Речник на българския език

1. самопоканвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самопоканвало съм е производна форма на самопоканвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопоканвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самопоканвало съм е производна форма на самопоканвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самопоканвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самопоканвало съм е производна форма на самопоканвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).