самопоканвало си

Речник на българския език

1. самопоканвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самопоканвало си е производна форма на самопоканвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопоканвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самопоканвало си е производна форма на самопоканвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самопоканвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самопоканвало си е производна форма на самопоканвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).