самопоканвало

Речник на българския език

1. самопоканвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопоканвало е производна форма на самопоканвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопоканвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопоканвало е производна форма на самопоканвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самопоканвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самопоканвало е производна форма на самопоканвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самопоканвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самопоканвало е производна форма на самопоканвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).