самопоканва

Речник на българския език

1. самопоканва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самопоканва е производна форма на самопоканвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самопоканва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самопоканва е производна форма на самопоканвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самопоканва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самопоканва е производна форма на самопоканвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).