самопожертвувал е

Речник на българския език

1. самопожертвувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопожертвувал е е производна форма на самопожертвувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопожертвувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопожертвувал е е производна форма на самопожертвувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самопожертвувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопожертвувал е е производна форма на самопожертвувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).