самоподдържал си

Речник на българския език

1. самоподдържал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоподдържал си е производна форма на самоподдържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоподдържал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоподдържал си е производна форма на самоподдържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоподдържал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоподдържал си е производна форма на самоподдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).