самоподдържал е

Речник на българския език

1. самоподдържал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоподдържал е е производна форма на самоподдържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоподдържал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоподдържал е е производна форма на самоподдържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоподдържал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоподдържал е е производна форма на самоподдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).